Приятелство.....
Търся в тълковния речник значение... пише другарство, привързаност, разбирателство... Но не дава отговор на въпроса що е приятелство и не учи как се гради то. В днешно време истинското приятелство се тълкува по броя срещи, телефонни позвънявания. Както всяко друго нещо ние, хората сме съумяли да изродим и тези взаимоотношения. Да ги пречупим през призмата на егоизма, постигайки своите цели. Ако искате го наречете изгода, в по-голяма част от случаите едностранна.
И като опровержение и на пук на казаното до тук аз решиха да споделя историята на приятелството. Нашето приятелство навършва 12 години тази година.
Бяхме на доста крехка възраст когато се запознахме, живеехме в един квартал, в два съседни блока. Беше интересно да обикаляме улиците и парковете, да се радваме на дребни развлечения като да поскачаме на „ластик” или на „въже”. Ближехме захарни петлета и ядяхме толумбички от кварталното магазинче за „Захарни изделия”. През тези години 98-99г чопленето на семки беше най-разпространено занимание. Бяхме неразделни и не осъзнавахме какво означава приятелство. За нас беше даденост, лесно се сприятелявахме, нямахме какво да делим. И макар да имахме различия, това не ни пречеше. И така дойде момента, в който моето семейство реши да се премести в друг квартал и естествено аз нямах право на глас, това беше за добро. Чувствах, че предавам приятелката си. На нашата възръст и в тези времена не беше възприето сами деца да обикалят кварталите. Така срещите ни станаха доста по-редки. Хубавото в случая беше, че обстоятелствата ни събраха в едно училище, това улесни поддържането на връзката. И така преминахме през доста радостни моменти, пътувания, предизвикателства и доста трудни също така. Понеже започнахме да се изграждаме като личности, излизайки от пубертета се появяваха все повече търкания, различни разбирания за живота, хората. Минахме доста спорове и закани, но не позволихме да попречат на приятелството ни. Не бяха малко и хората, които се стараеха да попречат на нашите отношения от чисто завистничестки порив.
Ние с нея, някак се допълваме, аз съм реалист, тя мечтател, аз съм артистичен човек а тя аналитичен, но общото между нас и до ден днешен си остава желанието ни да покажем на хората, че всеки има проблеми, но живота има и много хубави страни, които се коренят в малките неща и ние на бива да ги пренебрегваме. В доста голяма част от случаите ние се разочароваме от това си желание да показваме, но в тези моменти си казваме, че утехата ни е че сме се намерили и има с кой да споделим и кой да разбере. Дори мълчанието ни говори достатъчно, кагато сме заедно. Продължаваме си изреченията неволно плод на факта, че се познаваме до болка. Дори да не си виждаме очите не можем да скрием тъгата или радостта в тях, когато се чуваме.
Така се стигна до поредния труден момент в нашето приятелство. Аз реших да следвам пътя си и се преместих в София и съответно това вече продължава 5-та година. Виждаме се с нея доста рядко – когато аз се прибера или тя успее да измъкне 2-3 дена отпуск от работа и да пропътува едни около 400 км. Само, че и това не е пречка за приятелството. Независимо дали на 400 или на 4000 км, дали на 4 дни, 4 месеца или години - истинското приятелство може да устои на всичко.
Случвало се е някой да позвъни на вратата ми и това да е тя, каква по-хубава изненада.
Не е нужно да си всеки ден с един човек, за да знаеш, че когато имаш нужда можеш да разчиташ на него. А и така, когато двама души се срещат след дълъг период знаят, че са ограничени във времето,извличат максималното.
Нашето приятелство премина през изпитания, но показахме, че сме устойчиви и че когато искаме – можем.
I would say built to last! If I tell you not to be afraid to fall because I will catch you it will be a true story.
П.С. Истински преживяно и истински запомнено. Добрите приятели са рядкост, но ги има!
